За какво мечтаят децата? Ако ние мечтаехме за полет до Марс или за летящ скейтборд, днес те търсят начин да се справят с промените в света, които ги настигат. Учениците социални активисти и предприемачи доказват, че намират решения на проблемите, като ги приравняват към собствения си опит, а това е в основата на всеки успешен проект или бизнес.
Открих дигиталния предприемач Георги Мутафчиев чрез наградата „Най-добър студентски стартъп в България за 2018“ на форума „Изгряващи звезди“ на „Джуниър ачийвмънт“. Георги е създател на платформата за обмен на контакти между представители на бизнеса – KnnectMе. По-късно е обявен и за „Най-добър млад фермер на България за 2018“ за проект за производство на „Био суроватка от козе мляко“ за семейния бизнес. И всичко това - преди да завърши гимназия.
„В гимназията открих страстта към разработка на уеб сайтове и това се оказа основното, с което се занимавах, когато не учех. Постепенно започнах да получавам реални поръчки“, разказва той.
Георги се радва на подкрепата на своите учители и семейство, но се сблъсква с трудности. „Наизустяването на материал и автоматичното решаване на еднотипни задачи не помагат на младите да мислят креативно, да проявяват стойностно лично мнение. В училище не се говори за пари и за лична предприемаческа инициатива, а това е много важно. Останах с впечатлението, че училището подготвя служители, а не лидери“.
Въпреки това неговата цел остава да помага на хората да решават битови проблеми с помощта на информационните технологии. Първият му по-сериозен проект, разработен с екип съученици, се казва „HotelUp”- онлайн приложение, което улеснява гостите да се възползват от вътрешните хотелски услуги. Хотелиери тестват успешно работата му. Започва да създава „проект след проект“: HelpToBe – приложение за съвместни тренировки на хора с наднормено тегло, Gradee – апликация за автоматизирана проверка на изпитни материали и други. Участва и в организирането на първия хакатон по дигитално предприемачество в Банско през 2017 и 2018 г.
За младежи като Георги са създадени и работят десетките обучения и клубове по предприемачество и по програмиране. Инициативата Start up factory в Хасково подпомага учениците на възраст 13-18 г. да се запознаят с новости в технологиите – 3D принтиране, роботика, блокчейн, виртуална реалност и принципи на предприемачиството. Емануил Манолов, преподавател по английски език, разказва за един от големите успехи на фабриката за таланти. През 2016 г. ученици от Хасково печелят трето място на хакатона Startup Weekend в Американски университет в България в конкуренция с 10 университета. Те представят платформа за търсене и предлагане на временна работа за ученици и студенти. Днес победителите са студенти в чужбина, но проектът се развива с подкрепата основно на училищните директори и общинските власти. Той се надява повече потенциални инвеститори да подкрепят младежите, защото в противен случай техните проекти трудно стигат до реализация.
Според Сребрина Ефремова от предприемаческата борса „Каузи“ насърчаването на младежкото предприемачество е начин за справяне с множество социални предизвикателства като бедност и социална изолация. „Борсата среща бизнес и социалните проекти с потенциалните им инвеститори. Създаваме безопасна среда, в която предприемачите да могат „да се провалят“ достатъчно рано, за да може да се коригират“. През годините в борсата са участвали много ученици, но при тях е трудно да се проследи как се развиват, защото най-често са непълнолетни, т.е. не могат да регистрират фирма.
Но именно при тях проличават най-добре недостатъците на образователната система. „Предприемачите не са достатъчно добре подготвени да говорят за идеите си. Докато в училище „да излезеш на дъската“ е наказание, няма начин да си уверен, когато говориш пред публика. От друга страна те имат нужда от практически умения – за регистрация и стартиране на бизнес, какви разходи трябва да включат във финансов план, кои са основните маркетингови инструменти, подходящите финансиращи програми.“ Ментори в областта на финансите като Николай Георгиев, в областта на маркетинга ката Жюстин Томс и Марина Стефанова в сферата на социалната отговорност подпомагат развитието на участниците в борсата.
„Изключително важно е да откриеш източници на адекватна обратна връзка още в началото на своите начинания. Не мога да кажа, че някога съм изпитвал липса на ментор. Най-ценната подкрепа, която съм получил, е критичната обратна връзка“, коментира Георги Мутафчиев. Той преодолява ефекта „уау“ от постоянното внимание на предприемаческите събития и след Езиковата гимназия в Благоевград продължава образованието си в Нов български университет в специалността „Управление на бизнеса и предприемачество“. Инвестира паричната награда от конкурса за стартъп в бизнеса си, защото не успява да привлече средства от български и международни фондове. Според Георги липсата на преференции от страна на администрацията за ученици и студенти предприемачи е сериозна пречка. Той се надява да има и по-облекчена система за плащане на данъци и осигуровки към държавата.
По пътя на Георги вървят и група ученици от Софийската математическа гимназия. Те създадоха платформата Headstarter за търсене и предлагане на стажове на ученици и студенти. Надежда, Алекс, Радостина, Рангел, Ивана, Лазарина и Борис Владимиров са участници в първия сезон на програмата „Тийноватор“ - проект на Фондация „Прознание“.
„Тийноватор“ е продължение на словенска програма за подкрепа на тийнейджъри, които искат да развиват бизнес. Форматът е базиран на практическо прилагане на успешни практики от Станфордския университет. Програмата е е одобрена от Министерството на образованието и започва със стартъп клубовете в 4 софийски училища, а тази година -в 16 училища в София, Варна и Враца.
Участниците работят по конкретен стартъп проект с ментори и го представят пред инвеститори. „Местната стартъп и бизнес среда е достъпна и отворена за подобни проекти. Сега имаме близо 40 ментори с кариера в Холивуд, с опит в биотехнологиите, с ИТ знания“, разказва Светлана Савова, програмен директор на проекта.
Августина Пашеева - мениджър в компания, която разработва биометрични решения, е ментор на екипа на Headstarter, който печели състезанието в края на първия сезон на „Тийноватор“. Тя подкрепя учениците, защото „насърчаването от ранна възраст да се занимават с предприемачество, да се сблъскат с изграждането на бизнес, да се научат на екипна работа, е изключително важно“.
Headstarter се ражда като идея през лятото на 2018 г., когато Надежда и нейни приятели търсят възможност да натрупат трудов опит. „Всички врати ни бяха затворени под носа, защото бяхме много млади или неопитни. Искаме нашите съученици да не се блъскат в същите стени като нас.“ Платформата работи и към нея проявяват интерес Българската стопанска камара, Българската стартъп асоциация, Българската асоциация за управление на хора и други бизнес организации и фирми.
Надежда допълва, че предприемачеството ги е научило най-вече на умения за справяне с живота, защото в училище не ги учат на това какво следва след завършването. „Трудно е, когато отидеш на бизнес среща и кажеш, че си на 16. В бизнеса, когато покажеш какво си направил, понякога си казват: „Представи си какво ще направи на 26...“ По-трудно е да се справяме едновременно с училище и бизнес“, обяснява тя. Елена Николова, също ментор в програмата, допълва: „Учениците те учат да намираш аргументи отвъд заучените фрази. Да научиш децата да вярват в себе си, да рискуват, да продават – това са меки умения, ценни за всички нас“.
Информация на economic.bg
